Как съпротивата убива щастието! Така ли е!? Човешката психика е устроена така, че за да постигне нещо, човек преминава през определен цикъл на контакт, в който се генерира енергия. Да, същата енергия, която ни дава сили да осъществим контакт с това, което искаме, може да бъде не само разговор с друг човек, но и прошка на любим човек, покупка на кола, сбъдване на мечта или удовлетворение. Но също така се случва, че човек има някои субективни фактори, които създават съпротива при осъществяването на този контакт, като по този начин предотвратяват осъществяването на желаното (задоволяване на потребността), угасвайки енергията за завършване на контакта не е щастие! (С прости думи) Но бих искал да отбележа, че съпротивата в този случай най-често е несъзнателна и импулсивна, тя не се осъзнава поради навик: това е просто нещо, което е обичайно да се прави през целия живот. В крайна сметка дори съпротивата по пътя към щастието се извършва от човек за самосъхранение, тъй като по този начин е по-безопасно. А новото е страшно и непознато. По този начин съпротивата обслужва онази група потребности, които човек не осъзнава, въпреки че тази потребност всъщност е по-важна от осъзнатите нужди в даден момент и също така улеснява адаптирането към ситуацията. Човек попада в този кръг на нещастието, без да разбира как точно в такива моменти помагат психолозите, които показват, откриват, обръщат внимание. Този процес може да се нарече както искате. След терапията клиентът сам решава да премахне тази потребност, която ще угаси енергията преди края на контакта, или да я остави и да живее така по-нататък, осъзнавайки, че такава съпротива съществува и какво представлява тя не винаги трябва да се премахва, защото психиката го е измислила по някаква причина, поне първо трябва да проучим за какво е. Има различни искания и различни степени на съпротива, понякога просто трябва да се отървем от тях, а понякога , напротив, съпротивата е необходима на самите нас.