От автора: Уважаеми колеги, добавяйте точки и точки от себе си Практически съвети - Когато той/тя тотално му липсва чувство за хумор. Никой няма да ви признае това, така че трябва да разберете сами. Първият знак е много сериозно отношение към „терапията“, към „процеса“ и т.н. Опитайте се да се пошегувате, ако третият път дори не се усмихне - това е, бягайте! - Когато един психолог/психотерапевт има някаква “уникална” техника, с която можеш да излекуваш всички, като доказателство за това има много дипломи, окачени на видно място. Веднага бягайте, защото такава техника НЯМА! - Когато психологът ви постави диагноза след първата среща и предложи курс на лечение, след който ще бъдете „излекуван“. Излезте, без да чакате усложнения! - Когато психологът е винаги оптимистичен и позитивен: преминете направо към въпроса и нека поговорим за нещо жизнеутвърждаващо, без да забелязвате сълзите, които се стичат по бузите ви. Това е, което много треньори и отчасти enelpers (адепти на невро-лингвистичното програмиране и неговите „дъщери“) обикновено страдат/се радват. Може би не бягате веднага, но бих препоръчал да погледнете към вратата. - Когато психолог, след като изслуша вашите оплаквания, каже нещо от рода на: „Това е добре, но моето е още по-лошо!“ И след това историята следва. Може би си струва да се изясни кой на кого ще плати? - Когато психологът ви каже какво ТРЯБВА да правите, защото това ТРЯБВА да ви накара да се почувствате по-добре. Струва си да покажете среден пръст (поне в джоба си). Психолога ако не е пън ще го усети :). - Когато един психолог е изпълнен със страдание от вашите проблеми почти повече от вас самия. Емпатия - съпричастност, но без хикс! Това е много обичайно за състрадателните жени след 45. Основното нещо, разбира се, е вашият инстинкт. Не се подвеждайте по думите. Ако по някаква причина не ви харесва, това е! Те ще ви кажат, че това е съпротива и трябва да се преодолее. Така е, разбира се, да... Но помислете за това: съпротивата ви е помагала до последния момент, защо трябва да я настоявате сега? PS Вярвам, че всеки психолог/психотерапевт, който чете това, ще почувства „радостта от разпознаването“. Ако никога не ви се е случвало подобно нещо, колеги, значи сте ПЕРФЕКЦИЯ! Изпратете ми вашия аватар, ще ви се поклоня:).