Клиентите често идват на консултации с молбата: „Искам да се науча да управлявам емоциите си, да разбирам себе си и другите.“ Но идеите на детето за собствените си и чужди емоции се формират под влияние на реакцията на родителите на това как той изразява тези емоции, и по този начин родителите учат детето да управлява чувствата си и да разбира чувствата на друг човек че родителят обезценява, игнорира, презира или осъжда емоциите на детето, вярвайки, че го подкрепя, учи на емоционален контрол, възпитава „истински мъж“. Но какъв „истински мъж“ е той? И какъв мъж иска да види една жена до себе си? Ако родителите правят всичко възможно, за да отгледат „истински мъже“, тогава защо толкова много жени и деца не са доволни от своите съпрузи и/или бащи? : съпруг и баща или син и момче?, а засега ще поговорим за реакциите на родителя, като например, когато детето не плаче получи нещо, не беше ли първи на състезание, или играчката му се загуби или счупи, какво казва родителят (опитвайки се, естествено, да помогне на детето) - Няма проблем, следващия път ще спечелиш... ( девалвация) - Не капризничи! Спри да плачеш! Защо хленчиш като момиче?! (осъждане, презрение) - Не е страшно, всичко ще бъде наред! (амортизация, игнориране) - Вашата играчка ще бъде намерена, нямаше какво да изхвърлите! (обезценяване, отмъщение) - Искам и аз много неща! Искаш много - получаваш малко! И като стане възрастен, такова дете вероятно ще оправдае родителите си, че са се опитали да го подкрепят с тези реакции и няма да ги определи като отхвърляне, игнориране или презрение. Ако и вие мислите, задайте си въпрос (и си отговорете честно): Ако сега, като възрастен, ви е било трудно, обидно или сте се чувствали несправедливи, би ли ви изглеждал подкрепящ? ще се почувстваш ли по-добре? Или ще се почувстваш така, сякаш другият човек не те е разбрал? сърди се на майка си!), съдени (Какво е това хленчене?), игнорирани (Всичко е наред) възрастни, които не разбират емоционалното си състояние (Какво ми става?), не могат да понасят силни емоции, заглушават ги с алкохол, наркотици или работохолизъм, чувство за вина за своите емоции (аз съм егоист, не трябва да съм тъжна, защото съпругът ми иска да ми помогне, като се смее на моята тъга. Не съм благодарен...) Такива възрастни обезценяват чувствата си и чувствата на близките си или стават такива „готини мачо“, които, пренебрегвайки чувствата си, се смеят на чувствата на другите или, влизайки в многобройни сексуални връзки, изглеждат за любов и нужда от тях, които не са получени в детството. Как трябва да се развие емоционалната сфера на детето, така че да расте любящо, разбиращо и надеждно? 1. Научете се да разбирате как се чувства детето. И за това е важно родителят да развие собствената си емоционалност, за да забележи нюансите на емоциите на детето си. И ако успеете да разберете как се чувства, непременно трябва да назовете тази емоция и така да помогнете на детето да разбере и да даде име на това, което му се случва. „Мога да си представя колко си ядосан!“ „Това наистина те е разстроило.“ Говорейки с детето си по този начин, вие го учите да обръща внимание на емоционалното си състояние и да разпознава значението му. 2. Приемайте и признавайте чувствата на детето си, дори ако ви изглеждат неуместни, глупави или погрешни. Родителите често се страхуват от подобни ситуации, т.к. не знаят какво да правят, съжаляват детето и не искат то да страда. И те се опитват бързо да успокоят детето и по този начин да се успокоят, защото ако детето е щастливо, майката е щастлива, но ситуациите, когато детето е много развълнувано, тревожно или объркано, са тези ситуации, в които той.)