От автора: Анна Николаевна ОщепковаПреди да преминете към препоръки от категорията „какво да правите?“ и "какво трябва да направя?" Бих искал да говоря за това какъв е човек със заболяване или увреждане, как се чувства. Всеки човек е уникален и чувствата му са уникални, но все пак могат да бъдат обобщени и отразени в следните етапи: Първи стадий - Увреждане! (Болест!) Внезапен удар от мълния, стрес. Това е болка и безсилие, загуба на чувство за време и пространство. Неспособност да разберете какво ви се е случило Втори етап - Защо аз, а не някой друг? Първият опит да се разбере какво се е случило, да се разбере новото положение, състоянието, възможните последствия - нищо по-добро от това! Агресия към всичко около вас. Тогава се появява състояние на пълна безнадеждност, апатия... Появява се желание да се откажеш от живота. Много хора сами прогонват тези мисли. Други имат нужда от помощ... Четвъртият етап е опит да изплуваш, да се задържиш. Преговори с Бог, лекари. Трескаво търсене на изход от привидно безнадеждна ситуация. Намиране на животоспасяваща сламка, но... Отново опасност! Необходима е всеобща бдителност. Пети етап - Отново депресия, усещане за безполезност на всички предишни опити за справяне с неприятностите. Загуба на приятели, работа. Възможен алкохол и наркотици. Много е опасно! Около две трети от хората с увреждания (болните) спират в този момент. При постоянни периоди на самота и притъпяване на бдителността на другите са възможни най-трагичните последици. Тук е много важно да помогнете на човек бързо да премине към следващия етап. За съжаление, само двадесет процента от хората с увреждания (болните) успяват в това! Шести етап - Спасяването на давещия се е дело на самия давещ се. Основното нещо е, че безцелният живот не е живот - Животът отново е красив и невероятен. Има процес на уверено и спокойно самоутвърждаване. Целта става все по-реална и по-близка. И сега е постигнато! Животът е придобил не само смисъл, но и перспектива, създадена от вашите ръце, вашия ум, вашия упорит, непреклонен, силен характер. Но това още не е върхът, това е придобиването на равни права и възможности със здравите хора. Само малцина достигат върха на спиралата И ЗАПОМНЕТЕ, ДИАГНОЗАТА НЕ Е ПРИСЪДА, ТЯ Е ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ! Е, сега действителните препоръки: Определете как трябва да помогнете и как можете да помогнете. Направете каквото можете сами и потърсете помощ, за да свършите останалото. Дайте на болния достатъчно време и енергия, за да се наслади на облекчението и успеха в живота си и не съжалявайте за собствените си жертви и не отхвърляйте подкрепата. Включете други членове на семейството в грижите за болните. Обсъдете проблемите заедно и се договорете за разпределение на отговорностите. Не носете бремето на тревогите сами с хората около вас. Не се изолирайте от тях и не пазете чувствата си в себе си. Можете да се консултирате със специалисти (лекари, психолози, рехабилитатори) или да разкажете на приятелите и семейството си за проблемите си. Помнете стойността на собствения си живот, който е необходим и на човека, за когото се грижите. Погрижете се за себе си! Простете на себе си и на другите, ако ви преследват мисли за чужда вина. По-добре е да мислите не за виновниците, а за това какво може да се направи, за да разрешите настоящата ситуация. Не се плашете за бъдещето. Изтощителният страх отнема силата и ви пречи да живеете в настоящето, да уважавате интересите на пациента, неговите убеждения, намерения и независимост. Прекомерната опека е вредна, защото пречи на независимия му живот.