Това е първата преживяна депресия. Причинява се изключително, когато на детето се говори на повишен тон и без уважение, поради което то трябва да крие истинските си чувства от семейството си. Развива се при почти всички деца на възраст 2-3 години. По този начин отглеждат послушно дете и впоследствие нещастен възрастен. Самото дишане става заглушено, заедно с всички други важни рефлекси на живота, способността да плачеш и да се смееш напълно страда. „Не бягай, не крещи, не се радвай, не плачи, не скачай, не докосвай“ - детето беше в капан в свят на забрани. Съдът за възрастни обвинява детето, че е дете. Крупът е първият път, когато детето се научава да лъже. В момента на появата на крупата за първи път устните му изрекоха това, което се очакваше от него, а не това, което той всъщност мислеше. За едно дете измислянето на лъжи е истинско мъчение. Ето защо по време на крупа дишането е толкова компресирано, детето сякаш се успокоява за цял живот, само за да спрат да му викат. Нямаше приятелство с родителите ми. Така възрастните създават неудачник, защото вътре в такова дете не могат да съзреят силни смислови ориентири за собствения му живот. Това е много древна болест, която е с нас от времето, когато всяко дете е било преди всичко работник във фермата и затова: „Ако си като нас, значи си годен да бъдеш член на клана, и ако не, тогава си тръгнете. През Средновековието това е водещата причина за детската смъртност. Днес всичко е малко по-различно, но в по-голямата си част всички деца имат усещането, че да си дете е повече задължение, отколкото радост. Всеки клан основно, поради страх от оцеляване, изисква сходство от своите потомци по отношение на древните традиции и външния вид на клана. Така никой в ​​семейството не може напълно да стане възрастен, а детето в себе си е презряно. Всички възрастни в крайна сметка се чувстват малко сираци от живота. Това е крахът на истинската независимост, защото няма да стигнете далеч с остарелите традиции. Дори самата психология и педагогика често са насочени към това да попречат на детето да опозори родителите си. Децата обикновено просто се уморяват и тогава изглеждат като проблем с ходенето, което прави живота много труден за възрастните. Навиците и дори миризмата на дете могат да бъдат досадни. Радостното у децата се отрязва, поддържа се само разумното. От момента на раждането родителите губят своята свръхчувствителна връзка с детето си и виждат проблем за цял живот пред себе си. Нещо скъпо изчезва, а междувременно детето просто се е родило и това е, но то вече е попаднало в семейство, където е загубена самата възможност да обича семейството си. И дори на ниво рефлекси усещането за истинско родство с родителите се забравя и детето тогава просто живее наблизо като чужденец. Това е истинско отчуждение от родителите. Крупата е болест на изгубеното родство. В семействата, където този контакт не е загубен, родителите харесват начина, по който децата им растат. Децата слушат родителите си с удоволствие и техните навици тогава укрепват детския дух. В здравите семейства разбират, че колкото си по-изразен, толкова по-жив си, толкова по-успешно е самото племе. Гордостта в детето е решаваща. Но основно общественото съзнание предава идеята, че ако се адаптираш към всички, това е единственият начин да оцелееш. Всички деца са подготвени за дискретен и уреден живот под ипотека. Можете да живеете с това, но е много скучно. Ето как истинските лидери на племената умират в ранна възраст и лидерството като такова след това се презира, така изчезва харизмата и истинското желание за живот, умира и желанието да обичаш родителите си до дълбока старост. Е, масово това създава гласове от телевизията, които ни убеждават, че е нормално да издържиш до пенсия. Дете, на което се крещи от всички страни, се превръща в пресечена версия на човек и по този начин израства като безличен, безпомощен човек пред икономиката и епохата. Това поражда общество от бедни, неплатежоспособни хленчици, което след това се нарича население. Круп е, когато човек се направи гражданин, зависим от държавата.