От автора: Публикация от моя сайт Внезапен, неочакван, пароксизмален страх, който смразява цялото тяло, пълни краката с олово, кара сърцето да бие като канарче, а дъхът замръзва. Можем да продължим да изброяваме симптомите, които са характерни за пристъп на паника. Тези, които са запознати с това отдавна, вече няма нужда да го изброяват - те вече знаят всичко отлично и може би дори са. свикнал е. Но когато нещо подобно се случи за първи път, човек просто не може да си намери място. Все пак това е нещо съвсем различно от обикновените болести. За това какво е „допустимо“ да си болен в ежедневното обществено мнение. Това е нещо трансцедентално, плашещо и някъде дори забранено за осъзнаване. Какво обикновено прави човек след първата атака? Започва трескаво да търси обяснение. Разумни, адекватни причини за случилото се. Като опция той започва да се подлага на подробен преглед - това включва измерване на температура и налягане и ходене по всякакви лекари. От терапевт до кардиолог с невролог. В резултат на всичко това човек сякаш „тича“ сам със себе си. Прекалено, прекалено фиксиран, фиксиран върху тази тема. И въпреки че съзнателно се опитва по всякакъв начин да избегне нова паническа атака, той несъзнателно изглежда го чака със затаен дъх. И атаката не се колебае да се появи отново в живота на човек. добре, и тогава всичко се върти в омагьосан кръг - страх от чакане от страх, страх, пак страх от чакане от страх. Важно е да се каже, че има редица много специфични физически заболявания, които могат да бъдат причина за паническа атака. Например дисфункция на щитовидната жлеза, внезапни скокове в нивата на кръвната захар. Така че, когато човек се втурне по различни лекари и се подложи на пълен набор от функционални изследвания, това е дори добре. Така се убеждава в пълното си (условно казано, всички сме недоизследвани :-) ) физическо здраве. Е, тогава - все пак не трябва да отлагате посещението на психотерапевт. Има случаи, когато са достатъчни само няколко сесии, по време на които човек разбира причините за своето състояние, разбира, че то не е толкова неконтролируемо, усвоява умения за правилна релаксация в стресови моменти и спира да бяга от страховете си. Основното нещо и първото нещо, което е важно да разберете, ако получите панически атаки. По време на атаката здравето ви няма да пострада, няма да загубите съзнание, няма да полудеете (а мнозина се страхуват дори да признаят този страх пред себе си!) И няма да умрете. Тоест вие, разбира се, ще умрете, но по-късно. Не утре или дори вдругиден :-) Осъзнаването на това вече е половината битка. А останалото определено ще последва, ако се придвижите към страха, за да намерите начин да го „опитомите“, а не да се криете от него цял живот