От автора: Препоръки за родители на деца в предучилищна и начална училищна възраст. Децата винаги преживяват загубата на любим човек, но това се случва не винаги се случват във форма, разбираема за другите. Детският гой се характеризира със забавяне, изненада, потайност и неравномерност. Скръбта им често има вълнообразен характер, когато приливът на емоции и потокът от сълзи се заменят с относително спокойствие. Децата преживяват скръбта много неравномерно и са склонни да изразяват тъгата си спорадично за дълъг период от време. Членовете на семейството, в което дете е изправено пред смъртта, трябва: да се отнасят с разбиране към неадекватните реакции на детето (смях, приповдигнато настроение, веселие). Детето все още може да има надежда за завръщането на любимия си родител, оставете детето да изплаче мъката си, тъй като сълзите най-добре облекчават напрежението и помагат за прочистване на психиката. Не забравяйте, че детето в предучилищна възраст не е способно да тъгува по начина, по който го правят възрастните. Преживяванията на детето в предучилищна възраст може да са интензивни, но то не е в състояние да ги поддържа дълго време. Не крийте от детето си чувствата си относно загубата на любим човек. Нека бебето види колко ти е тежко, че и ти страдаш. Отдаването на почит към добре изживения живот на любим човек е силен образователен момент, който не бива да пропускате, ако дете ви попита за починал роднина, знайте, че тези въпроси са много важни за него, не загърбвайте ежедневните въпроси. Ако във вашето семейство е обичайно да се молите на Бог в трудни моменти, тогава го направете. Религиозният мироглед на членовете на семейството ще помогне на детето да приеме настъпилата скръб. Помощта от близки роднини ще бъде много полезна. В ритуалните дни на сбогуване самото присъствие на хора, дошли да почетат паметта на починалия, помага на детето да се справи по-лесно със скръбта.