През ~2015 дойдох на телесно-ориентирана терапия с Татяна Фишер. Правя упражнението: На един стол е моето вътрешно дете. Това е момче на около 6 години, което плаче и е в сополи. А на другия стол е фигурата на вътрешния Родител. Той е пример за стандартна мъжественост: брадат, брутален и строг. Иска да удари това дете, защото му писна да хленчи. "Бъдете спокойни и продължавайте!" - иска да извика Татяна как мога да направя това нещо в мен? Къде е възрастният, който бие детето, и къде е мъжеството? Познат модел, който беше набиван в продължение на 18 години и полиран в сценарий от Спарта и живота, не стигнах веднага до нормалната психотерапия, но продължих да ходя на бойни клубове, езотерични практики и да чета популярна психология, разтърсвайки състоянието. Още няколко години преосмислих концепцията „да бъдеш мъж“. За да бъда този, който ще донесе мамута у дома, ще оправи всичко и ще бъда по-бърз, по-висок, по-силен, чувствах се задушен в този образ и не можех да се справя с очакванията, преди всичко от себе си. Зад тях нямаше място за мен. И задачата не беше подходяща за възрастта поради голямата разлика, която започнах да уча: какво съм аз, имам емпатия, нежност и хумор. Аз наистина не обичам конкуренцията. Не ме привличат материалните постижения като самоцел. Много отразявам. И поради социализацията мога да отговоря на агресията с агресия и да отстоявам себе си Струва ми се, че съм 60/40 мъжествена и женствена. мисля че е ок. И като цяло всичко е ок, ако те устройва! Сега имам положително отношение към феминизма, негативно отношение към патриархата и закостенелите роли на половете. И вече не искам да поставям себе си или хората около мен в набори от функции и роли поради пола, мога просто да си седя вкъщи и да се грижа за къщата, докато приятелката ми работи повече, и в даден момент мога да си разменя отговорностите. Зависи как и на кого му е по-удобно в момента. Такава снимка щеше да е невъзможна през 2014 г. По дяволите, колко е смешно