За съжаление всички сме смъртни. И често нашите близки страдат от факта, че някой е починал или някой се е разболял тежко или е починал. Как можем да помогнем на нашите близки? Те трябва да бъдат подкрепени. Скръбта сближава хората. Ако няма възможност за физическо присъствие, тогава какво е възможно. За тези, които страдат, е много важно да говорите с тях. И не непременно за скръбта. Можете също така да говорите за живота си, защото мнозина пазят мъката в себе си и тази скръб започва да се увеличава. Много помага на хората, когато могат да говорят. Говорете сами, говорете сами и давайте възможност на близки хора да говорят с вас и да ви кажат как се чувстват По време на разговора човек може да има различни чувства. И трябва да ги изживее. Може би това ще бъдат спомени за радостни и приятни моменти за човека, който е загубил. И е важно да ги помним. Мисля, че можете да се смеете, когато има фиксация само върху болката и тъгата, това отнема жизнената енергия на човек. Но животът продължава. Говорете с тях и те ще се почувстват по-добре. Как да общувате правилно с другите в такава ситуация? Трябва ли да попитате за случилата се мъка или да се съсредоточите върху нещо друго да помогнете на близки, когато изпитват скръб, не е толкова лесно? В този момент има доста тънки неща. Например, не си струва да влизате в душата на човек и да се опитвате да разговаряте с него за емоциите му, ако той не иска дори родител, който казва на плачещо дете, чиято кола се е повредила: „Не плачи, ти“. Мисля, че е някаква дреболия. Това не може да се направи. Когато човек е в скръб, не трябва да обезценявате неговите емоции. Трябва също да разберете, че има етапи на скръб, които, според наблюденията на психолозите, обикновено продължават една година състояние може да бъде шок. Може да лежи и просто да гледа тавана. Или отрече случилото се. Казвайки, че е невъзможно. Следват емоционални изблици, обикновено агресия. За себе си, за ситуацията, за някой друг. Следващият етап от наддаването. Човекът вече започва да се съмнява в собственото си отричане на скръбта. Това е последвано от депресия. Състояние на тъга, мъка, униние, загуба. И етапът на надценяване е приемането. Когато човек осъзнае какво наистина се е случило. И са включени разумни и успокояващи обяснения за случилото се. След което започва да крои планове за бъдещето. Познавайки тези етапи, можете да разберете как да помогнете във всеки конкретен случай, колкото и да ни се иска да приложим тези знания на практика, но такъв е животът…