От автора: Психоанализа и психоаналитична терапия - според мен тази разлика в термините е донякъде произволна и отразява разликата в честотата на срещите (при психоанализата 5 пъти седмично, при ПА терапията от 1-3 пъти седмично) и позицията на клиента (в психоанализата - легнал на дивана, в PA терапията седнал, "очи в очи"), които могат да повлияят на дълбочината на разработката на проблема, но основните инструменти на работа (работа с пренос, контрапренос, съпротива, защити и т.н.) и в двата случая са непроменени. Хората се обръщат към терапия по различни причини. Някой иска да подреди своите проблеми, отношения, да се отърве от страха, безпокойството, съмненията или трудни спомени. А обръщането към специалист говори за истинско желание да промените нещо в себе си, в живота си, в отношенията си, в кариерата си. Психоанализата възниква в началото на ХХ век благодарение на упоритостта и оригиналността на психиатъра и психолога Зигмунд Фройд и е едновременно метод за изследване на несъзнаваното и терапевтичен метод, който помага на хора с голямо разнообразие от психологически проблеми за разделянето на психичните процеси на съзнателни и несъзнателни. Фройд показа влиянието на несъзнателните мисли и чувства (желания и влечения, скрити дори от себе си) върху здравето на пациентите. Съзнанието е „върхът на айсберга“, подчинено е на принципа на реалността и е свързано със социално приетите норми на поведение на обществото. Несъзнаваното е “неговата подводна част”, подчинена на социално отхвърления “принцип на удоволствието”; нелогично е, няма причинно-следствени връзки, няма противоречия, няма време и частици „не“. Най-яркият пример за прояви на несъзнаваното са сънищата, в които чрез трансформации, метафори и модификации вътрешният свят понякога се появява под формата на несъществуващи, нереални събития и герои. Основната задача на психоанализата е да разбере психологическата природа на “симптома” (безпокойство, безпокойство, напрежение, страх, повтарящи се мисли или действия...), неговият източник и динамика на развитие. Това се случва по време на разговор, разговор за... чувства, действия, мечти, фантазии, мечти и преживявания... настоящи проблеми и грижи, работа, взаимоотношения с другите, детство, родители и това, което изглежда най-важно за клиента ( „Свободните” метод асоциации"). Важна роля се дава на „Трансфера" - връзката, която се развива между клиента и анализатора, тъй като в тях клиентът може да възприеме анализатора не като личност, а като значими хора от неговия минало и изпитва съответни чувства към него, положителни - формират привързаност и уважение, отрицателни - враждебност, гняв, завист - те са инструмент (един от многото) за работа при разбиране на формирането на проблема. Самосъзнанието и себеразбирането са източници на промяна на неудобните нагласи и формиране на нови, адекватни стереотипи на поведение. Но както без огледало не можете да видите някои части на тялото си (например носа, ушите, да погледнете в очите си), така и без анализатор, върху който се проектират тези емоции и умствени образи, не е възможно да се разпознае дълбоките слоеве на паметта, да се обърнем към същността на чувствата и преживяванията. Психоанализата може да бъде полезна за мъже и жени, деца и юноши, които имат способността да отразяват (самонаблюдение), искат да разберат миналото си, интересуват се от смисъл на живота, могат да се справят с най-неприятните и болезнени преживявания, знаят как да наблюдават, имат чувство за хумор и желание да станат щастливи и успешни. Най-често никой не притежава всички тези черти едновременно, но има желание да опознаят и по-добре да разберат себе си и другите хора, необходимост да променят или променят нещо в живота си. Психоанализата не е ограничена до определено време или курс на лечение, всичко зависи от това колко време вие ​​лично се нуждаете, за да проучите индивидуалната си история, да определите истинските причини за вътрешно/междуличностни проблеми и да оформите.