Няма разглезени деца и няма шанс да ги разглезите и разглезите, ако видите личността, потенциала в детето си и му дадете възможност да действа в този свят по свой начин, да изучава този свят. Не става дума за това да позволяваме на детето всичко на света, а за това, че каквото и да се случи с детето е важно и ценно. Той трябва да се чувства ценен за вас. В противен случай гледната точка на ценностите се измества външно и детето започва да чувства огромна празнота в себе си, когато детето е капризно и се държи разглезено, има причини за това. Първото е да привлека вниманието ви. И не просто да привлече вниманието ви, а вниманието ви към стойността на живота му, към сетивната сфера на живота му. Ако детето не усеща емоционалното присъствие на родителя, то се чувства несигурно, не може да се изпълни с жизнена енергия и да се довери на неговата автентичност. Той просто е уплашен, защото се чувства откъснат от енергиен контакт с майка си. Това се нарича травма на привързаността. Този контакт е невидима опора, на която детето може да се опре и да усети, да почувства този свят в себе си и да се изпълни с информация за себе си чрез контакта с майка си и със света. Когато има този контакт с родителя, детето няма нужда от супер играчки или някакъв лукс, то всъщност изобщо не разбира това, то разбира само любовта. И ако може да получи любов и внимание чрез външно демонстративно поведение, чрез получаване на някакви неща, а не по друг начин, психиката ще действа точно така, когато детето няма сензорен контакт с родителя, то започва да манипулира родителя и по този начин намират потвърждение за ценността на собствения си живот. Но той не знае как да чувства живота си по различен начин и да се научи да поема отговорност и да управлява живота си. Впоследствие такива деца израстват в инфантилни възрастни, които не знаят истинските си желания и постоянно изискват от другите да решават проблемите си. Това са емоционално зависими хора. Те нямат дистанционно за живота си. Първото нещо, което трябва да направите тук, е да установите контакт със здравословна привързаност, да излекувате тази травма от връзката с родителя в себе си и да възвърнете контролния панел на живота си и да започнете да го опознавате. В края на краищата целият страх тук се свежда до факта, че човек просто не познава себе си, просто не му е позволено да бъде себе си Ако забележите, че във вашето семейство детето става капризно и неконтролируемо, задайте си въпроса: „Той не е ли потиснат във вашата сетивна емоционална сфера?“ Това може да стане от самия родител и със семейната система, без това да засегне детето. Детето ще започне да се променя веднага щом почувства контакт с възрастен.