От автора: Има много желания и същевременно противоречия по пътя на порастването. Умението за своевременно разрешаване на противоречията в сферата „желания-реалност” в съответствие с физическата и най-вече психологическата възраст е изключително важно и, разбира се, зависи от богатството, пълнотата и интереса на самия живот във всеки отделен момент. Те са родени. Започваме да изследваме света. Детска градина, после училище. Още в средното училище се появява симпатия към хората от противоположния пол, чувства, срещи, първа любов ... През този период (обикновено от 13 години и повече) събуждаме интерес към човек като жена или мъж, в това, което ни отличава един от друг приятел. И още нещо – възрастните вече не са ни толкова интересни, както бяха; Много по-забавно е да прекарваш време с приятели, които те разбират, не те притесняват с морализаторството си и правят същото като нас. Ние сме в една лодка с тях, ние плаваме и се радваме на живота, да сме самостоятелни и независими, включително финансово. За съжаление все още не се получава; казват, че сме още малки. Все още трябва да пораснем. Но много искам да опитам какво могат те, възрастните! Докато общуваме, ние започваме да създаваме собствени групи и да установяваме собствени правила на поведение. Започваме да пушим, купуваме алкохол тайно от родителите си и опитваме какъв е. И, разбира се, първите връзки и секс. В крайна сметка, ако сме привлечени един от друг, защо да не опитаме и това? Стараем се, чувстваме се наистина пораснали и независими. Не знаем какво означава да бъдем възрастни (не сме възрастни), но сме сигурни, че вече сме възрастни. Но ако погледнете разумно, излиза някак странно: от една страна, възрастните са. вече не е такъв авторитет за нас, както преди, но от друга страна, друг, все още искате да се чувствате като възрастни! Оказва се, че бягайки от едно, стигаме до друго, но се оказва, че стигаме до едно и също. Тогава на 18-19 години станахме момчета и момичета. Появяват се по-силни, по-страстни чувства. Връзката вече е по-сериозна - изучаваме се взаимно, учим се на черти на характера, мироглед; Прекарваме забавно, романтично време заедно, но не без шумни кавги и обиди; радваме се на настоящето, ново, прекрасно чувство на любов и безгрижно кроим планове за бъдещето... Минават шест месеца, година-две - възниква желанието да се оженим. Защо не? Ние се обичаме, което означава, че всичко ще се получи за нас. Няма мисъл, че брачният живот е нещо коренно различно от срещите и срещите; че емоциите и чувствата са динамични по природа и претърпяват промени във времето, както се променя и самият човек. Могат да се появят напълно непознати преди това чувства - ревност, страх от загуба на любим човек, завист към красотата на някой друг, успеха на другите, желание да се покаже характер в отношенията и да се заяви ролята на човек. Няма мисъл, че вашият любим може да се държи в някои ситуации по различен начин от това, което виждаме сега или както ни се струва. И няма абсолютно никаква мисъл, че след 2-3 години може внезапно да се разделим по някаква причина и може би с дете на ръце. И дори да разберем всичко това в една или друга степен сега, ние сме уверени, че ще преодолеем всичко - все пак ние се обичаме и това е основното и статистиката ни показва - наистина броят на браковете младите семейства до 20 години се увеличава през последното време. Броят на разводите обаче расте още по-бързо. Как е възможно да вярваме толкова много в нашите сили и нашата любов? Защо това се случва, може би една от причините е, че бързаме? От страх да не стигнеш навреме, или защото да си възрастен е по-интересно и смислено, или просто е необходимо и е време? Бързаме да пораснем, да създадем семейство, да имаме деца и забравяме да се насладим напълно на всички прелести на юношеството и юношеството с многото му хобита, занимания, общуване, желанието да станем по-умни, с приятелството и първите чувства на любов , опознаване помежду си и отношенията ни. Ние се натискаме, за да имаме всичко като възрастни и едва тогава, като сме станали…