От автора: Интервю по темата за влиянието на литературата върху личността за Северозападна телевизия Интервю: Влиянието на литературата върху личността - Изборът на литература зависи от характер на човек? Как различията между половете влияят на избора: каква литература предпочитат мъжете и каква – по-скоро обратното? Литературата влияе върху развитието на характера. Образите на литературните герои и тяхното поведение често служат като вид модел за дете, с което то сравнява поведението си. По отношение на пола битува мнението, че жените четат повече, особено художествена литература. Мъжете средно предпочитат специализирана литература. Това се обяснява с клишираното схващане, че жените са по-емоционални от мъжете. Всъщност основният фактор е образованието. Ако едно дете е научено да „бърка с пръст в книга“ от ранна възраст, ако самите му родители четат много и обичат да четат, тогава има голяма вероятност то също да израсне като любител на книгите. - Увличайки се от четенето на любовни романи, някои жени стават пленници на измислен свят. В книгите мъжът съчетава всички желани качества - той е силен, смел и в същото време нежен и романтичен, с добро чувство за хумор, успешен, способен да „чете мислите“ на своя избраник и т.н. Животът е пълен с приключения, а в края на книгата, като правило, очаква щастлив край. В резултат на това жената сравнява отношенията на литературните герои с тези, които съществуват в реалния живот. Ако една жена в момента е сама, тя създава образ на идеален мъж, често подобен на един или друг литературен герой. Как да разделим измисления и реалния свят? Каква е опасността от прекомерното мечтаене? До какво може да доведе желанието да се „живее като по книга” и възможно ли е това? Въпреки че в нашето цинично време такива момичета са рядкост. Ако всичко по-горе е характерно за по-възрастна дама, тогава можем да кажем, че в нейния мироглед тя не е отишла далеч от тийнейджър. Идеализацията със сигурност е опасна. Пречи на човек да се реализира напълно в реалния живот. В тежки случаи може да се говори за невротични разстройства. И не любовната връзка е причината за идеализиране. Една жена може да не чете нищо и в същото време да казва: „Сега няма мъже като баща ми в младостта му.“ Напоследък сцени на насилие или порнографски епизоди често се срещат в книги, филми и театрални постановки. Как се отнасяте към подобни „прояви” на изкуството, според Вас, са оправдани подобни фрагменти в литературата? Трябва ли да се предпазват децата от четене на такава литература? Ако в книгите на определен автор често се срещат явни сцени, свързани със секс и насилие, може ли това да означава психични разстройства на автора или негативни преживявания, които е имал? Насилието и явната сексуалност винаги са били и ще бъдат в живота на хората, както и тези тенденции също търсят форма на изразяване. Доколко това е подходящо, преценяват ценителите на изкуството. Децата трябва да се пазят от такава литература, разбира се. Такива сцени са натоварени с възможно най-високата степен на афект, на която крехката психика на детето не може да издържи, което е изпълнено с травматизация с тъжни или дори трагични последици. Що се отнася до автора, мотивите могат да бъдат много различни. Набиране на популярност чрез скандалност или изследване на страстите на човешката душа като Достоевски - Възможно ли е да се определят психичните разстройства по литературното творчество на автора? Или си струва да се отдели написаното от реалния житейски опит на автора. Има такъв защитен умствен механизъм - сублимация - пренасочване на импулси, забранени от обществото, към наука или творчество. Тези. можем да кажем, че поне скритите части от психиката на автора са включени в сцените, които описва. - На какво се дължи популярността на провокативната литература? Тя засяга „живото“, „болното място“ на обществото? Тя има агресивен дух, тя привлича.