Маршмелоу, покрити с шоколад на масата за чай. Тя е в карамелена палантина от другата страна на огледалната повърхност на смартфона. Тя казва, че игнорирането под карантина е нейната сладка реалност. Мъчно чувство на отхвърляне остава от миналото. И се тревожа за... бъдещето „Чувствам се... Не сам, не. По-дълбоко е, много по-дълбоко. Аз не съм сам. Имайте съпруг. Но той, като ледена статуя, е целият в себе си. Какво и кой го заобикаля, малко го интересува. Всеки от нас живее собствения си живот.“ Студен татко „Кога за първи път изпита чувството на отхвърляне? - прост въпрос, който обръща червата ви. Какво да отговоря? Може би?.. „Когато родителите ми се разведоха, отидох при баща ми за известно време. Докато не ми каза: „Не се появявай повече тук! Тези срещи оказват твърде голям натиск върху нервната ми система.“ Или може би... Още преди развода на родителите ми... На 4 години съм... „Майка ми работеше много. Баща ми пи вкъщи, занесе храната в стаята си и затвори вратата. Умирах от глад. Тя чука на вратата, плаче, моли за храна. Нула емоции. И така до вечерта. В такива моменти трябваше да вземем храна от домашния заек.“ Пак не същото... Кое е най-рано? Не помня... Карантина „Първоначално се почувствах въодушевена. Най-накрая мога да си почина! Купих някои екстри и създадох гробница от възглавници. Започнах да чета, да пиша, да гледам... Понякога се приближавах до него, мъжа ми, и казвах, хайде да гледаме филм заедно или да си поговорим. И той мърмори в отговор: „Няма време“. Отивам. След". И така цял ден И вчера се приготвих. "Къде отиваш?" - Аз се интересувам. „Ще отида да видя приятелите си. Омръзна ми да седя.” И следата изчезна, колкото и да молех да остана. Мислех, че това е краят. Време е да тръгваме. Когато свърши карантината... Но дали ще посмея? Ще намериш ли отново сили да повярваш в себе си? Ще успея ли да живея самостоятелно и ще намеря ли женското си щастие? включваща заплаха за живота... Завинаги отхвърлена от съпруга си - същата смърт, но бавна, цял живот. И това е сто пъти по-лошо от простото изоставяне на вируса. Вече съм мъртъв в тази връзка. Трябва да се прероди?“ Възкресението се събуди. Има малки облаци зад прозореца. Неделя в календара. И слънчева светлина облива уютното наето студио. Беше ли сън? Лицето на психолог в смартфон, който е на терапия от година. Оживих се. Имаме срещи в четвъртък! Така че това е мечта. Уау, карантината отдавна свърши, но спомените все още ме настигат. Разведох се с мъжа си. Отивам да се измия и... отивам на работа. Среща вечерта. Животът става все по-добър. © 2020 Юлия Климентьева