Къде съм? Тук е толкова тъмно, но толкова меко и уютно. Още съм толкова малка, но вече съм си аз. Но кой съм аз? Аз съм животът. Много ми харесва това място! Но имам чувството, че пораствам и сега се появиха ръцете и краката ми... това са краката ми. Къде съм, чудя се? Трябва да се махнем оттук и да погледнем. Но как? Вече не се вписвам тук както преди, вече много пораснах. Мисля, че и там има нещо. Много искам да видя всичко! Виждам светлината. Време е за излизане! Не е толкова лесно, но мога да го направя, почти стигнах. Точно. Аз съм животът. Роден съм. И накрая животът се роди в една далечна, далечна страна с крал и кралица. О, как се зарадваха те и цялото царство. Това е прекрасно име за малка принцеса. Този прекрасен ден влезе в историята и оттогава всяка година се празнува празник - рожденият ден на Анна. Веднага след като Анна се научи да говори, тя започна да пита. Всичко й беше интересно. Защо небето е синьо? Защо тревата е зелена? А на последния въпрос възрастните отговориха неясно и неразбираемо. Мама никога не беше виждала щъркел. Сигурно щъркелите рядко идват. В какво го е внесъл? Ами човката? В твоята чанта? Сигурно е топло там, помисли си Ана. Значи е в чантата, но защо не се е задушила там? Трябва да намерите поне един щъркел и да го попитате. В нейната книжка с картинки е нарисуван щъркел в блато. „Така че ще отида в блатото и ще разбера всичко от щъркела!“ Принцесата обу гумени ботуши, за да не си намокри краката в блатото, и стегна раницата си. И иска разрешение да се разходи от краля и кралицата. Отидох до най-близкото блато, но не се виждаше нито един щъркел, може ли да ми кажете кога ще долети тук? Щъркелът лети тук, когато иска да обядва, но още не е време за обяд - Знаете ли, мили жаби, в колко часа обядва щъркелът - О, не! Наистина трябва да го попитам за нещо, но кралицата ще ме очаква на вечеря точно по това време. Какво трябва да направя? Бихте ли казали на г-н Щъркел, че искам да се срещна с него? Нека отлети до замъка след обяд. Ще го чакам там - Да! Да, разбира се, Ваше Височество! Ще му кажем сбогом! Довиждане. Анна се прибираше вкъщи и беше точно навреме за обяд, след което щъркел долетя до нейния замък „Здравейте, Ваше Височество!“ Жабите ми казаха, че искате да ме видите - Здравейте, г-н Щъркел! Трябва да те попитам нещо - ще се радвам да отговоря на всички въпроси, които имаш, принцесо! Това е чест за мен! - Няма начин - Но кралицата твърди.. - Не го смятайте за грубо, но никога не съм участвал в такива неща. Странно, но всички деца на кралството са сигурни, че съм ги довел при родителите им. Но уверявам те, че никога не съм правил такова нещо - тогава откъде мислиш, че сме дошли всички тези деца - не знам. Моите пиленца се излюпват от яйцата, които излюпва и аз. Благодаря Ви, много ми помогнахте г-н Щъркел! Ще се видим, принцесо, попитала кралицата: - Мътиш ли яйца? Защо питате г-н Щъркел ми каза вчера, че не ражда деца на родителите им. И че децата му се излюпват от яйцата, които излюпва жена му - Дъще, много си умна. Съжалявам, че хвърлих всичко на щъркела, защото не знам как да обясня добре. Откъде се взех - от корема. Там си израснал от малка клетка, а след това си се родил. И сега ти продължаваш да растеш - Откъде дойде тази клетка - Твоят задник и аз ти дадохме нашия, той ти даде своя, а аз моята. Така от две клетки се оказа една - Леле, мамо! Това означава, че аз съм част от теб и татко! - Мамо, затова те обичам, Ана!.