В моите предишни статии изразих няколко пъти идеята, че пристрастяването не изпреварва човек веднага след няколко употреби на повърхностноактивни вещества. Формира се постепенно, преминавайки през няколко етапа. На всеки от тях той се проявява по различен начин. Днес искам ясно да покажа как се променя личността на всеки от тези етапи. За по-голяма яснота ще дам пример с мъж, когото измислих на име М. В моята история М. ще пие алкохол, тъй като това е най-„ежедневната“ зависимост, ясно проявена и позната, за съжаление, на почти всички. Но преди да започнем, искам да отбележа, че тези етапи са характерни и за всяка друга зависимост, било то наркомания, хазарт или компулсивно разстройство на сексуалното поведение. - Появата на зависимост е пряко свързана с емоционалното състояние на употребяващия. Нека започнем историята за нашия герой М. Той е на 17 години и, сравнително казано, при започването си като ученик, той за първи път опитва алкохол в забележима доза. При първоначална употреба изпитва невероятно усещане за емоционален подем, свобода, радост и екстаз. Няма значение дали се чувства зле сутрин или не, в съзнанието му е заложено, че може да получи удоволствие, което преди не му е било известно, и то по доста прост начин - като пие. Освен това, с помощта на алкохола, нашият новоизпечен ученик създава нови връзки и преживява първите си „приключения“, които в този момент са нови за него. Това само засилва илюзията в съзнанието му, че пиенето е хубаво нещо, лесно достъпно, а в случая с алкохола и социално приемливо. Започва периодът на т.нар. “розова употреба”, когато все още няма последствия и е свързана изключително с удоволствие - Вторият етап е установяване на честотата на употреба, когато става част от ежедневието. Нашият М. завърши успешно, да речем, цял университетски курс. Още след първата премината сесия той и приятелите му развиха „добра“ традиция - всеки петък или събота да отидете на бар или клуб и да пиете. Причината е проста - да се „отпуснете и да се отпуснете“ след работна седмица, пиенето на алкохол става естествена норма за развиващия се зависим. Тъй като това вече е част от живота му, той вече не се колебае да прибегне до него като „помощник“. Когато има трудна ситуация в живота: проблеми у дома, в училище, в отношенията, умора, безпокойство и т.н., нашият герой започва да пие алкохол. Тогава всичките му проблеми се оставят настрана, в момента всичко е прекрасно за него и решаването на проблеми вече е работа на трезвомислещия М. Така се формира навикът да се отдалечава от незадоволителна реалност в света на илюзиите - Третият етап е зависимостта като начин на живот. Мина още известно време. Условно трета година. Сега бутилката е неизменен атрибут от живота на нашия герой. Всяко негово действие е придружено от обилни възлияния на алкохол. Вече не е нужно да чакате уикенда, за да се отпуснете и да пиете. Всяко събитие - радостно, тъжно, тревожно, вълнуващо, неутрално - се превръща в добра причина за пиене. Отричайки своята зависимост, М. започва да приспособява употребата към всеки удобен случай, оправдавайки всеки отделен епизод. „Днес беше тежък ден“, „Преместих гардероба, заслужих го“, „Грях е да не пиеш, докато гледаш такъв филм“, „Не съм виждал приятеля си от дълго време, трябва да тръгвам пийнете с него” и т.н. В този момент зависимостта вече е формирана и М. не може да се контролира - алкохолът се е превърнал в негова потребност. - Четвъртият етап е доминирането на зависимото поведение. И сега университетът е зад гърба ни. И с него идва пълноценният живот. Консумацията вече не носи радост и удоволствие, а само страдание с краткотрайни паузи. От бившия М. е останало малко, само физическа обвивка. Целият му живот е подчинен на един прост механизъм - вземете го и го изпийте, а когато свърши - вземете още. Контактът с други хора вече е сведен до минимум, тъй като той няма никаква стойност, както всичко друго освен пиенето. Ако средата се запази, тя се стеснява до кръг от също толкова трудни