I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Манипулацията е непряка форма на комуникация, чрез която манипулаторът иска да извлече някаква полза от друг човек за себе си. Осъзнавайки, че директното съобщение няма да доведе до желания резултат, манипулаторът предпочита да действа по заобиколен начин. И можем да говорим не само за материални, но и за емоционални облаги. Например, някои манипулатори искат да бъдат съжалени, други искат да не бъдат изоставени, трети искат да причинят дискомфорт на човек, като го накарат да се чувства виновен или агресивен, а трети искат да принудят друг човек да изпита чувствата му. Защо, въпреки ясно изразената нужда от комуникация на манипулатора, той не изразява директно своите желания и недоволство? Тук може да има много причини – някои манипулатори смятат директното послание за абсурдно (би било абсурдно да признаеш на приятел собствената си завист и желание да й развалиш настроението), срамно, неуместно или се страхуват от открито и честно реакция от страна на събеседника. Така че в романтичните отношения понякога е трудно да признаете дори на себе си, че ревнувате приятелите на партньора си, тъй като може да изглежда абсурдно и партньорът може да отговори, че е свободен човек и изобщо не е длъжен да се изолира себе си в отношенията и се ограничава в общуването с приятели. Или майката може да каже на сина си, че той вече е достатъчно голям, за да си купи сам телефон и следователно не се нуждае от нейната помощ, предусещайки отказ, манипулаторът прибягва до хитри трикове, за да постигне това, което иска. Например, той може да стане психосоматично въвлечен в ситуацията и внезапно да се „разболее“, да седи цяла вечер с кисело лице и изведнъж да произнесе обидна фраза. Понякога манипулаторите прибягват до по-сложни, изтънчени форми на поведение в отговор на действията на близките, които не харесват. Така те могат да награждават поведение, което е удобно и желано за тях самите и да наказват нежеланото поведение. Например, когато синът има приятелка, майката, която е закъсняла с раздялата, може внезапно да се отдалечи от него, да прояви студенина и да го обсипе с упреци. Веднага щом той се раздели, тя разцъфтява в топлина и приемане. Манипулацията се наблюдава не само в семейните, но и в бизнес отношенията. Повишаването на тон на шефа, заплахите, игнорирането, негласното лишаване от бонуси или опитът да държи хората в страх от лишения също са форми на манипулация. Манипулациите не са непременно агресивни – на форма те могат да изглеждат добронамерени, но всъщност след манипулативни изявления човек остава с амбивалентно усещане за съмнително общуване, когато, от една страна, сякаш му казват нещо добро, от друга другият, той усеща фалшиво послание и удвоява дъното на тези думи. В ежедневието, като правило, в отговор на манипулация наблюдаваме също толкова манипулативна контраатака, в резултат на която отношенията между хората стават изключително объркани и напрегнати. Контраманипулацията обаче не е най-добрият начин да се противопоставите на манипулацията, тъй като благодарение на нея манипулативната комуникация не спира, а напротив, забавя се, значително изтощавайки и двете страни и ги отчуждавайки една от друга. Оплетени в манипулации, хората вече не помнят и не усещат как е започнало всичко, основното послание, което биха искали да предадат. Понякога манипулативното взаимодействие се развива в постоянна враждебност, когато хората, които са неприятни един на друг, са принудени да останат на едно и също място за дълго време или са обвързани с общи отговорности. И в крайна сметка манипулативната комуникация се оказва вредна и за двете страни, защото увеличавайки манипулацията, човек рискува да стигне до най-крайните форми на деструктивно поведение. Следователно, за да се противопоставим на манипулацията, не е достатъчно просто да я разпознаем и да манипулираме в отговор. Необходимо е да се промени самата стратегия на взаимодействие с манипулатора, да не се отговаря на неговите двойни послания и следователно да се поддържа емоционална стабилност към това, което той казва и прави. Именно тази стабилност очертава границата между успешен и неуспешен]