Всеки от нас знае колко неприятно е да се сблъскаш с болестта. Това състояние отнема лъвския дял от физическата сила, често носи големи финансови загуби, загуба на работен график и общество. И, разбира се, искам да се възстановя възможно най-скоро и да се върна към обичайния ритъм на живот. Абсолютно логично е да предприемем всички необходими мерки за възстановяване: да отидем на лекар, да преминем необходимите тестове, да се подложим на лечение и да не забравяме за превенцията. Поне доколкото нашите медицински възможности и финансово състояние ни позволяват това, в случая с хипохондрията това може да не е съвсем така. Човек може да раздуе практически нелечими болести от леко неразположение. И докато самият той започва да вярва в това, състоянието му започва само да се влошава. На този фон започва цяла верижна реакция. Нивото на имунитет започва да пада, в резултат на което други заболявания могат да се „залепят“ след него. Човек, който се чувства депресиран, се оттегля все повече и повече в себе си и мислите си, налага си ограничения в активното забавление и започва да говори все повече и повече с другите за състоянието на своето здраве. След известно време броят на социалните контакти започва да намалява и човекът започва да се чувства непълноценен. Много често срещан вариант е, когато човек започне лечение, но при първото облекчаване на симптомите го завърши безопасно. Симптомите се връщат отново и се появяват вярвания, които нарушават всякаква логика: „Лекарите не могат да ме излекуват“, „Лекарите не могат да направят нищо“, „Лекарите просто искат да ограбят парите“ и т.н. Веднъж преживял подобно преживяване, човек просто не иска да прави нищо, да ходи никъде и изпада в хронично състояние, което отразява синдрома на научената безпомощност. Губи се вярата, че нещо може да се промени. Дори ако човек има време и финанси, всички действия изглеждат безполезни. Настъпва апатия, ограниченията стават все повече и качеството на живот намалява. Започва да изглежда, че околните просто не го разбират и това води до раздразнение и негодувание към себе си и хората около него. Може да има чувство на срам и желание да се дистанцираш от всички. Ако не се консултирате със специалист навреме, може да развиете прогресивна депресия. Трябва да започнете да работите върху своите убеждения. Един от най-добрите методи, според мен, в този случай е ХБТ. Много често съпътстващо явление е самолечението и традиционната медицина. Ако чай с лимон не помогне на човек, той смята, че е обречен. И има десетки причини това да е така. А също и десетки извинения защо не иска да отиде на лекар. И това се потвърждава от 15 медицински справочника. Човек по-добре знае от какво е болен и какво да прави с него. И тогава според схемата по-горе има и обратна опция, когато човек, напротив, обикаля всички лекари в третия кръг и вече поздравява всички в клиниката по име. И тогава с голямо удоволствие разказва за своите симптоми, процедури, лечение и липса на резултати. По правило такива хора не развиват чувство за малоценност; те се наслаждават на самия процес. Много често за такива хора, напротив, болестта е отлична възможност за разширяване на социалния им кръг или други вторични предимства, не пренебрегвайте здравето си, не позволявайте на негативните мисли да завладеят живота ви. Онлайн психолог, треньор Илина Юлия Игоревна +79138523829 (Whats App, Telegram)