Вчера едно момиченце ме попита: „Кой си ти?“ И аз й отговорих с името си. Бих отговорил на същия въпрос на родителска среща „Мама“. На работа - „Психолог”; на приятели - „Приятелка“; а за мъжа ми аз съм „Съпруга” или „Любима жена”... Забелязали ли сте някога, че се държим различно на различни места, в различни статуси и с различни хора? И ние не се чувстваме същото. Естествената функция на нашата психика е да се разделя на толкова различни части, колкото ни харесва, задоволявайки нуждите си, като живеем и играем много роли: майка, дъщеря, сестра, колега, съседка, съпруга, професионалист... Ние се състоим от много аз, които се наричат ​​субличности И тези субличности могат да живеят заедно, но могат да влязат в конфликт и дори да си навредят. Например, субличностите „Майка” и „Свободна жена”, „Съпруга” и „Приятелка”, „Съпруг” и „Син” често се бият помежду си, постоянно се побеждават една друга и печелят надмощие. А субличността, отговорна за кариерата, изобщо не е приятел с никого и винаги се опитва да командва... Знаете ли какво се случва, ако една от субличностите вземе властта? Засядаме в една от ролите си, например в ролята на „Майка“, „Съпруга“ или „Лош човек“, губим контакт с други части от себе си, обедняваме, изтощаваме се и се движим само в една посока. И тогава очаквайте неприятностите, че всяка от нашите субличности носи в себе си собствен ресурс, своя собствена енергия и собствена сила. И загубата на контакт с него е изпълнена със загуба на този ресурс, което означава нашето дисхармонично запълване или дори пълна апатия. Гледали ли сте някога как свирят музиканти от симфоничен оркестър? Всеки свири своята партия на своя инструмент и влиза в своето време. И ако оставиш само един музикант, дори и най-добрият, какво ще стане? Така е с нашите субличности. Всеки от тях има своя част, свое време за влизане в играта наречена „Живот” и свой музикален инструмент. И ние дирижираме този оркестър, избираме мелодията на живота си и сами разпределяме музикантите по партиите. Искате ли да се наслаждавате на живота и да се вдъхновявате от дантелата на неговия звук? Спрете да се идентифицирате с една от вашите субличности, не забравяйте, че имате цял „оркестър“ от тях, всеки музикант от който е полезен със собствения си ресурс. Просто вземете щафетата в свои ръце...Олга Караванова, клиничен психолог