Каня приятели, колеги и случайни минувачи да спекулираме по тема, която може да бъде много актуална - за идеала в нашия свят. Самата концепция, нейните значения и последици в ежедневието, по-специално, това е доста често срещано явление - перфекционизъм или синдром на отличен ученик. Кои са доста сериозни когнитивни изкривявания, които съсипват живота на стотици хора. Попаднах на публикация в Instagram „Несъвършенство в живота – има ли такова нещо?“ Авторът обсъжда надълго и нашироко, че Несъвършенството е илюзия на ума, свързана с особеност на възприятието. „Всичко е идеално от житейска гледна точка. Всичко, което се случва в света с всеки конкретен човек, не винаги го виждаме и осъзнаваме, уви. Искам да поспорим малко, ако животът е идеален, означава ли, че е идеален? Нека... Светът, въпреки че е Божие творение, не е идеален и съвършен. Творението, разбира се, е идеално, но то живее и постоянно се променя и в този смисъл идеал няма - говорим за каквото и да било. В този момент сравняваме това състояние с друго, не идеално. Например днес изиграх перфектен мач по тенис на маса, написах текст, сготвих риба... Значи вчера не беше идеално. Идеалното е момент, момент. Както и щастието. Ето какво е казал поетът: „Спрете миг – вие сте красиви.” Ние обаче не живеем в застинал момент, ние живеем във времето, което се движи. Може би физиците ще ме поправят, но именно наличието на време не позволява идеалът да съществува. Идеалът е просто красива точка на времевата скала. Утре може да е по-лошо, може да е по-добре, но наскоро научих, че стандартният метър, съхраняван в Камарата на мерките и теглилките, се оказва, че намалява с времето... Макар и много бавно изглеждаше, че е създаден перфектният ски костюм, но днес се появи нова мембранна тъкан и костюмите станаха много по-добри. Има само едно изключение, но то само потвърждава правилото - произведение на изкуството, застиналият идеал на усмивката на Мона Лиза, "Даная" на Рембранд... И така, докато лудият не плисна киселина не е идеално и защото... Веднага щом започне оценката и сравнението, идеалността веднага изчезва. Наистина всяка оценка предполага определена позиция, точка на сравнение, субективност и относителност. Разбира се, много неща имат смисъл и това, което се случва с нас - срещи, разговори, взаимоотношения, всичко не е случайно. Вярно е, че не всички събития са наистина значими. И е голям дар да разбираш и виждаш знаците на съдбата. Например, сега знам със сигурност, че, уви, загубих много възможности, като не прочетох най-висшия план. Всеки, след като помисли малко, ще намери тези разклонения от възможности в живота си... Тези разклонителни точки могат да обърнат живота ви на 180 градуса На нас, хората, ни е дадено правото да избираме, да вярваме или не, да приемаме подаръци или не , да стане това или онова, да бъде с една жена (мъж) или с друга. Това е един безкрайно мил подарък от нашия създател. И именно наличието на този свободен избор може да доведе хората до беди, страдания, болка. Ние плащаме за тази свобода. Но в същото време ни е даден дарът на любовта. Всички висини, пробиви и доброта. Всеки избира за себе си. Защо говоря за това? В началото на моята кариера, когато работех като икономист в Невския клон на банката, най-големият в Русия и Източна Европа, Съветът внезапно поиска икономически анализ за годишния отчет, който се постарах много: написах текста , направи изчисления и графики, написа изводи и препоръки. Доколкото си спомням сега, той предложи нещо глобално, а не спестявания от чайници. Стори ми се, че анализът беше идеален от всичките двадесет отдела тогава, моят анализ беше забелязан, откроен и след известно време ме поканиха да работя в УС като ръководител на отдел в отдел „Икономика“. Дълги години историята за идеалния анализ беше за мен крайъгълният камък, от който започна суперуспешната ми кариера в банката, докато подреждах документите.