Нашият живот е нашето възприемане на света. Това са нашите емоции, чувства и преживявания. Всичко това е реакция на това как контактуваме с външния свят, със себе си, с нашия вътрешен свят. Това определя удовлетворението или разочарованието от живота ни: дали го преживяваме щастливо или драматично, дали животът е труден или лесен за нас. С една дума, качеството на нашия контакт е качеството на нашия живот. Често човек не осъзнава процеса на своя контакт: контакт със света, природата, хората, контакт с различни неща, които го заобикалят. Човек контактува не само с предмети, но и с всичко, което го заобикаля. Неодушевените предмети също са контактна страна. И тук е важно и качеството на този контакт. Контактът се осъществява чрез канали на възприятие, т.е. може да бъде тактилен, визуален или слухов. Контактът се осъществява и чрез обоняние, реч и невербални телесни сигнали. От качеството на тези процеси зависи формирането на цялостна телесна структура. Човек може да слуша, но не и да чува; гледам, но не виждам; докосвам, но не усещам. Телесната структура на човек предава информация за емоционалното преживяване. Това обаче може да не се реализира. Но несъзнаването не изключва влиянието на телесната структура върху контакта. Както вече е известно, емоционалните преживявания започват от самото раждане на човек. Контактът със света започва още с раждането на бебето. Неговите познания за света се формират благодарение на неговото възприятие и емоционалното натоварване, което се предава от неговата среда и по-специално от майка му. Начинът, по който тя реагира на бебето си, на неговите прояви и на неговите нужди, му дава знания за света около него и за себе си. От това зависи: дали детето ще приеме света като враждебен, където постоянно трябва да се защитава и внимава да се напряга, или отворен, където ще има доверие, спокойствие и релаксация. Благодарение на този опит още от раждането си човек изгражда своята връзка със света, който го заобикаля. Детето има малко опит и малко възможности да влияе на средата си, от която е зависимо. Тялото на детето запомня това преживяване, като допълнително формира телесната си структура. Ако този опит често е положителен, тогава тялото ще бъде хармонично изградено. Ако това преживяване е по-негативно (майката е агресивна, раздразнена, крещи или безразлична, студена, пасивна, пренебрегваща нуждите на детето), тогава тялото ще запази стягането, сковаността и реакцията, която детето е изпитало. А негативните реакции са интензивни. През целия живот контекстът на околната среда се променя, но реакцията може да остане същата, обичайна. Така че трябва да видим хора с отпуснати напред рамене или, напротив, повдигнати, с прегърбен гръб или обратното с изпъкнали напред гърди и т.н. И така човек преминава през живота си, опитвайки се да се свърже със света чрез демонстриране на определено послание. И така го възприемат другите, приемайки това послание. Всичко в света е свързано с всичко. За да осъществите пълен контакт, е важно да се отделите и да почувствате себе си. Вътрешните граници влияят върху това как човек организира контакта. Често тези граници не се разпознават. Трудно се разпознават неприятни, познати, автоматични неща. Професионални психолози, психотерапевти и гещалт терапевти помагат за това осъзнаване. Ние наблюдаваме как контактните функции на човек се провалят и това прави възможно справянето с тези неуспехи, осигурявайки открит и честен контакт с околната среда. Промяната става неизбежен резултат от контакта.