Неусетно човек стига до четиридесет години и тук отново се сблъсква с криза. Тази криза обикновено се нарича криза на средната възраст или криза на ценностите. Човек на четиридесет години по-ясно и ясно вижда и оценява доколко неговите мечти и житейски планове наистина се разминават с хода и резултата от тяхното изпълнение. Той започва наистина да оценява преходността на човешкия живот. Един четиридесетгодишен мъж е изправен пред задачата да преоцени всичко, което е постигнал и какво му предстои да постигне и направи в живота. Тази криза поставя човек пред избор как да живее по-нататък: или психически да изсъхне заедно с физиологичното изсъхване, или въпреки факта, че физиологията се проваля, да продължи да развива своите умствени и лични способности. Четиридесетгодишните започват да разбират и преоценяват ценностите на живота като цяло; четиридесетгодишните се опитват да разберат кои ценности наистина имат значение за тях. Преоценката на ценностите засяга три взаимосвързани сфери на живота: лична, семейна и професионална. Основните ценности за четиридесетгодишен човек са любов, работа, личен живот, творчество, зрял, пълноценен и разнообразен живот. На тази възраст човек има силна представа за себе си и своите възможности, самочувствието се формира и развива. Поддържането на взаимоотношения между членовете на семейството е важна необходимост за хората на средна възраст и също така служи като основна ценност на тази възраст. Но ако четиридесетгодишните нямат такава нужда, тогава възниква изкривяване в ценностите или животът се превръща в задоволяване на собствените нужди и непосредствените нужди. Кризата на средната възраст е търсене преди всичко на духовна подкрепа. Този период се нарича един от най-трудните, тъй като... Има дълбоко преустройство не само на външния, но и на вътрешния живот на човека; човек търси не само смисъла на живота, не, той търси стойността на живота изобщо. Настъпва корекция на ценностите: човек придава по-малко значение на външните ценности (богатство, кариера, членство в партии или общности) и започва да мисли повече за вътрешния живот, за предаването на натрупания опит, започва да цени искрения човек взаимоотношения, близост със семейството и приятелите, помислете какво е възможно да оставите след себе си за потомците, как е възможно той да се грижи за света около себе си и т.н. Всичко това обаче се случва само на онези, които избират пътя на развитие на умствените и личните си възможности. Но има и такива, които не искат да преминат през тази криза, не искат да извършват необходимата вътрешна работа върху себе си, тяхната съдба е трудна, те ще бъдат потопени в болезнено и безрадостно емоционално състояние, което ще естествено води до изолация от хората, загуба на смисъл на живот и дейности, ще има бързо нарастване на депресията и изолацията, ще настъпи стагнация в живота.