Когато люлката на самочувствието се люшка между две крайности – аз съм пълна незначителност, няма по-красива от мен на света, е много трудно да стигнеш до онази точка в себе си, където да има спокойствие и самодоволство. До момента, в който започва този суинг. Според мен това е едно от най-трудните условия, с които един психолог може да се сблъска в работата си. Изглежда трудно?! Подкрепете човек в моменти на самобичуване и самообвинение. Малко разочароващо в моменти на безгранично самочувствие и нарцисизъм. Но идва следващата среща и пред теб отново седи човек, изпълнен със страх от грешки, страх да започнеш нещо ново, болезнено избягване на всяка оценка от други хора. И пак този замах - не мога да започна нещо ново, защото някой като мен няма да успее. Всичките му стъпки, за да преобрази живота си, са по-скоро като походка на рак, който се отдръпва - не мога, нямам право на грешка или пропуск, няма да успея, не мога да направя нещо малко по-лошо, по-добре е да умреш от пренапрежение, четейки много различни текстове на тема нарцистични неврози, разстройства, защити, разбрах, че отправната точка на този конфликт понякога е нещо, което изобщо не е очевидно за човек. Дълбоко, дълбоко скрито чувство от съзнанието - никой не съм нужен. И няма нито един човек на света, който да ми помогне да почувствам нещо различно от това - никой не се нуждае от мен. Това не е мисъл, не е чувство. И преживяване, дълбоко вкоренено в психиката, дълбоко чувство за безполезност. Не се поддава на никакви логически аргументи, никога не се появява на повърхността на съзнанието под формата на себеразбиране. От това усещане човек се стреми да прави всичко на 120%, така че никой да не може да го упрекне и за най-малкото нещо. От това усещане той преживява отхвърлянето или дори намек за отхвърляне от другите като пълно фиаско в живота, като бездна, от която хора като него няма как да стигнат до други хора – умели и успешни. Той може само да понесе и болезнено да понесе в себе си това преживяване на своята некомпетентност, провал, безполезност, незначителност. И това са много болезнени преживявания, които се превръщат в мъки на вечно недоволство от себе си, живота, професията, семейството и т.н. Пустинята на самотата, безкрайна и камениста за душата на човек, който изпитва в дълбините си, че никому не е нужна. За мен това е мистерията на нарцистичните състояния. Скрито съкровище с вълшебен ключ към вратата, която води към други хора и вас самите. Способността да открия това преживяване в дълбините - никой не се нуждае от мен.