От автора: Няма семейна криза. Никога не е имало нормална семейна институция. Затова ще трябва спешно да решим този проблем. Почти никой не спори с тезата, че е настъпила криза на семейството и брака. Щеше да си струва! Всъщност то не атакува, а просто се прояви. Спомняме си Толстой, който каза, че всички нещастни семейства са нещастни по своему. Тогава Лев Николаевич става по-категоричен и в „Кройцер соната” преминава през нравите на сферата на отношенията на 19 век. Диагнозата му се основава на два фактора – похот и пресметливост. За да не изглежда всичко отвратително, мъжете и жените играят глупава игра, която кара похотта да изглежда като романтика, а пресмятането да изглежда като непотизъм и сериозност. От онова време до нас достигат свидетелствата на Толстой, които днес често се дават за пример. Като че ли тогава е имало семейни традиции, а днес ги няма, така че всички трябва да се върнем към модела на взаимоотношения на нашите прабаби и прадядовци. Но какви са били отношенията? По това време семейството е било начин за оцеляване и водене на домакинство. Многодетността се оказа шанс да оставиш потомство и да имаш много работници в селското стопанство. Да излезеш извън границите на брака означаваше да се изложиш на непоносимо осъждане. Хората, създали семейства в СССР, признаха, че често са се женили в младостта си, защото... това беше социално одобрен начин за намиране на постоянен сексуален партньор, при който човек можеше да се тревожи по-малко за бъдещето на децата. Постмодерната ера с нейната деконструкция не унищожи семейството. Просто я лиши от тези външни опори на страх и оцеляване. Днес можете да оцелеете и да успеете сами. Няма нужда да се съобразявате с никого. Няма нужда постоянно да се трансформирате. Нашата култура произлиза от християнството. Пътят на семейството в християнството не е подобен на „Домострой“ и традиционния начин на живот. Напротив, това е като революция, в която външното се унищожава по същия начин, както в постмодерната епоха. Апостол Павел предлага избор – пътят на самотата, водещ към Бога (по-късно наречен монашески) и пътят на семейството. От тази гледна точка семейството се превръща в духовна практика. Това е трансформация, превръщането на двама в една плът, подвигът на приемането, пресечната точка на любовта и отговорността. Това е гаранция, че на двамата ще им е много трудно, но те са дадени един на друг, за да помогнат на залитналия да се издигне. Какво е близка връзка в двойката? Мисля, че всички сме запознати с факта, че когато общуваме с човек много дълго и открито, постепенно започваме да изпитваме различни противоречиви и трудни чувства. Другостта на другите ни подлага на изпитание. Ние егоистично искаме да виждаме другите такива, каквито искаме да бъдат. Романтичният привкус прикрива различията, но след това се изправяме пред тях. Тук възкръсват демоните в душата: контрольори, злодеи, измамници, страхливци. Всеки се защитава от конфликта на различията както иска, но не иска да жертва собствените си принципи и на йота. Или обратното – той страхливо прави компромис с всички и е принуден да търпи робство. Нашето общество постепенно е научило мъжете да поробват и жените да бъдат поробени. Днес страдаме много от това. Жените, след като се освободиха, също искаха да отмъстят и да поробят. Войната на половете започна и с родителството. Всяко дете е непознато. Неговата личност постепенно ще ни се разкрие. Той никога няма да стане това, което искаме да бъде. Още като бебе ще обърка всичките ни планове. Можете, разбира се, да започнете да поробвате децата или, обратно, да оставите целия процес на обучение да върви по своя път. Но ще добави ли това щастие към семейството? Засега ще кажа само една дума: осъзнаване. С осъзнаването идва и отговорността. Всяко семейство е място, в което, присъствайки, имаме възможност да се трансформираме и да станем по-добри, но всичко това ще се случи, ако успеем честно да погледнем в очите собствените си чудовища. Семейните отношения ще ни вкарат в конфликти. Естествено е. Но това означава, че трябва да започнем да ги разкриваме, разбирайки какво в нас ни пречи да бъдем хармонични заедно. Важно е само ние двамата да вървим към".