Когато майката пие деца или родовите причини за алкохолизма Част 2 По пътищата на несъзнаваното Началото (част 1) Следващият ден на групата, след активиране и работа с вътрешния образ на бащата, както и контакт с. семейството си, участничката разказа за странен и много ярък сън. В този сън черният ковчег, в който лежеше нейната баба (тази, която подкрепяше пиенето на алкохол от децата си), стоеше близо до вилата на родителите си. Тялото на бабата беше полуразложено, а от устата й пълзяха червеи. Лицето й беше обърнато настрани и изразяваше замръзнал вик. До ковчега имаше стъклен капак. Наблизо беше надгробният камък на гроба на починалия й съпруг. Но най-ужасното и отвратително нещо в този сън, според разказвача, беше миризмата. Беше толкова непоносимо, че тя се събуди и продължи да го мирише, след което миризмата изчезна. Но щом затвори очи, миризмата веднага се върна. Той беше толкова болезнено подъл, че насън тя помоли баща си да я защити и да затвори ковчега със стъклен капак. Тя се надяваше, че по този начин може да избяга от болезнените преживявания. Тя беше толкова впечатлена от съня, че помоли групата да анализира съня. Това, което също я уплаши, беше, че баба й всъщност беше жива. Съпругът й всъщност почина преди година. Според момичето, тя приема смъртта му тежко. В съня нейната баба сякаш въплъщава опасността за себе си. Целта на сънуващата психодрама беше контактът на сънуващия с всички сънища. По време на този контакт участникът може да изпита чувства от несъзнаваното, както и да се опита да разбере послания от личното, семейното и родовото несъзнавано. Измежду членовете на групата главният агент избра заместители на вече откритите заредени изображения. Превърнаха се в миризмата на разложение и смърт, в самата баба в ковчега, в прозрачния капак на ковчега. Тогава беше необходим заместител на червеите, живеещи в тялото на бабата, но за това малко по-късно. Първоначално най-активният герой в психодрамата беше миризмата на гниене, която непрекъснато циркулираше и изпълваше цялото пространство на стаята. — съзнанието. Според заместника на тази миризма той усеща раздразнение и невъзможност да спре, сякаш някакъв гняв, недоволство, раздразнение идва от миналото. Той се идентифицира като лошата миризма на лоша ситуация от миналото. Тогава агентът започна да открива към кого се отнася тази ситуация: бабата или предците на бабата. В отговор на това се зароди ясно усещане за междуличностен конфликт и недоволството на някои хора от бабата. Агентът веднага си спомни, че бабата е много „изразителна“ и често псува. И заместителят на миризмата на гниене внезапно се почувства като човек, който беше много ядосан на бабата на протагена и, казано накратко, пожела на нея и на всички нейни роднини „всички вие да умрете.“ В съня, описан по-рано, протагенът помоли баща си да я предпази от миризмата и да покрие групата със стъклен капак, а в подредбата заместникът на този стъклен капак застана между бабата и проклетия, но това не донесе облекчение на главния герой. Сякаш това не беше достатъчно, тя не успя да защити нито баба си, нито потомците си (протаганта) от пороите на гняв. На пръв поглед безнадеждна ситуация остана в несъвместимото състояние на бабата, която каза, че всичко е наред и просто иска да лежи тихо. Изведнъж енергията дойде от червеите, които изяждаха тялото й. И когато заместникът на червеите беше избран, зае мястото си и сложи ръка на устата на заместник-бабата, последният изпита пристъп на ужас. Усещаше, че земята под нея сякаш се отваря и я поглъща. Това преживяване беше толкова интензивно и непоносимо за заместника на бабата, че тя скочи и напусна подредбата. Заместникът на червеите описа психотичното си преживяване по много интересен начин: червеите нямат мисли и воля, те просто живеят, но не могат да помогнат. пълзят, а не си проправят път напред и не си удрят главата. Сякаш целта и смисълът на тяхното съществуване беше да си пробият път