Добър ден, скъпи читателю! В предишната си статия вече описах какво представляват когнитивните изкривявания, как те влияят на нас и нашето самочувствие и дадох пример за едно от когнитивните изкривявания, което бих искал да разкрия още няколко на най-често срещаните когнитивни изкривявания, както и да покажем как те влияят на нашето самочувствие Може би едно от най-честите искания, отправено към психолозите, е как да повишим самочувствието си като безполезни, безинтересни, нещастни , безполезен за никого е един вид конструкция за адаптация в обществото. И всичко това има вторична полза. Например, можете да получите внимание, без да се налага да полагате усилия. Но ако цялата конструкция работи, има и полза от това, тогава какво кара човек все още да се чуди за повишаване на ниското самочувствие? Веригата работи по следния начин: мисленето за себе си по негативен начин предизвиква освобождаване на хормони, които карат човек да се чувства отвратителен, като по този начин дава тревожен сигнал, че нещо не е наред. Човешкото тяло не е враг на себе си и ако биохимичният баланс е нарушен, той определено ще ви уведоми за това. И тогава възниква въпросът: какво да правя? Всичко започва с мисленето. Работата по промяната на вашето състояние и повишаването на самочувствието трябва да започне с рационализиране на вашето собствено мислене и критичното мислене ще ви помогне много в този процес: Изявление: „Имам проблеми в личния си живот, защото всички мъже не ме харесваш” - това когнитивно изкривяване може да се нарече свръхгенерализация. Сега нека рационализираме тази конструкция: Имах опит, когато Петя Иванов ме отхвърли, беше ми неприятно и сега предпочитам да мисля, че не всички мъже ме харесват, за да не се чувствам вече еднакво неприятно. И сега можем да спорим, че Петя има право на собствен избор, но изборът на Петя няма нищо общо с другите мъже и с моето собствено отношение към себе си. Най-вероятно, освен Петя, в живота ми имаше мъже, които все пак ме избраха и ме отбелязаха като привлекателна. Това означава, че само Петя не ме харесва, но има и такива, които ме харесват. Това означава, че тази вяра е ирационална и изобщо не отговаря на обективната реалност. Прибързаното правене на заключения е когнитивно изкривяване, характеризиращо се с „мислене за други хора“ и предвиждане на ситуации, които все още не са се случили, което няма нищо общо с логичното заключение и обективната оценка на ситуацията. Например: отидох на среща, виждам, че партньорът ми не е достатъчно въвлечен в темата на разговора, разсеян е от кореспонденция по телефона и ясно изразява загриженост за нещо друго. Заключавам, че той вече не се интересува от мен, има си друга, мисля, че иска да ме напусне. Сега нека да рационализираме ситуацията: дали неговото откъсване означава, че той не се интересува от мен? Абсолютно не. Това няма нищо общо с логическите изводи. Той е жив човек, който може да изпитва различни чувства, породени от различни събития. И освен мен, има други области в живота му, които могат да го тревожат. Аз не съм целият му живот и не съм причината за всичките му преживявания и радости. Прибързаните заключения са едно от най-ирационалните неща, които правим в мисленето си. Важно е да се научите да наблюдавате този навик и да мислите критично за тези предположения. И третото когнитивно изкривяване, за което искам да говоря днес, е персонализацията. Нека ви дам пример: аз съм ужасен учител, защото студентите ми не посещават добре лекциите по моя предмет. Нека се опитаме да рационализираме това убеждение: „Аз съм ужасен учител“, какво означава ужасен учител? Няма ли да идвам на работа? - Не; Не обяснявам материала, необходим за полагане на изпита в лекциите си – обяснявам; Казвали ли са ми ученици или колеги, че съм ужасен учител? - също не. Могат ли учениците да не посещават часове по причини, които не са свързани с мен.