Представете си, че вашата личност е къща, в която живеят различни нейни страни. Как е семейството. И в това семейство има герой, който постоянно пречи на живота и задоволяването на важни нужди. Често шепне, особено когато се провалиш: „няма да успееш, той не те обича, колко си мързелив, кому си нужен, нещо не е наред с теб...“. Срещнете вътрешния си критик. За да разберете как да се справите с него, първо трябва да го изучите. Тази част от личността се залага в детството и се допълва през целия живот. Това е събирателен образ на възрастни, които са се карали, обвинявали, унижавали и засрамвали дете. Мама, татко, баба и дядо, а след това учители и връстници. Детето попива злите думи, изречени към него като гъба, и се научава да се отнася към себе си по същия начин, както към значимите възрастни. Това се случва, защото психиката на детето е зависима и детето разбира кое е и какво е чрез отношението на другите хора към него. Едва с течение на времето то постепенно се научава да формира собствено мнение за себе си. И понякога дори възрастен остава завинаги заложник на мнението на някой друг. Гледа на себе си през очите на съученици, които му се подиграват, или строга майка. Формира вътрешната критика и собствена интерпретация на комуникационната ситуация у детето. Мама се прибра уморена и вечеря с право лице. Синът с радост започва да разказва история, случила се в детската градина. Майката няма сили да реагира, детето вижда лицето й и страстта му постепенно угасва. Той не разбира причините за поведението на майка си. По-точно, той разбира, че причината е неговата лошотия и безполезност за нея. Тогава детето пораства и натрупва опит от поражения, което също засилва вътрешния критик. Колкото повече такива преживявания, толкова по-голям и по-силен става критикът. Пораженията в една област пораждат съмнение в себе си и страхове (нашият критик). Те не ни позволяват да трупаме опит за победа в тази област в бъдеще. Например едно момче в училище не беше популярно сред момичетата. Неговият съученик го отхвърли и даде любовната си бележка на учителя. Целият клас се засмя и той заключи: изглежда, че момичетата не ме харесват, нещо не е наред с мен, по-добре е да не показваш чувствата си. Станал млад човек, той вече се страхува да се запознае, но все пак се опитва. Мърмори нещо под носа си и ако получи отказ, потвърждава мнението си: Аз съм лош човек, жените не ме харесват. Проблемът се решава и негативният опит пречи на изграждането на взаимоотношения в бъдеще. Критикът расте и укрепва в личността и контролира все повече прояви на човека. Така всеки проблем, който съществува дълго време в човека, се създава, повтаря се. Смея да твърдя, че всеки човешки проблем работи по този начин, или повечето от тях Напишете, коя е най-проблемната област от живота ви в момента? Външен вид, връзки, пари, професия, блогване, нещо друго? В коя област от живота ви критиката е силна и вашата несигурност е висока??