От автора: Тествано върху себе си: можете да го повторите! Нека веднага направя резервация, че моята статия не е ръководство за действие в масов мащаб. И не е за привърженици на традиционните форми на брак, а за „свободомислещи“ като мен. Гостният брак не е толкова вид брак (в обичайния смисъл на думата), а по-скоро доста стабилна форма на връзка между мъж и жена, която позволява, от една страна, да поддържа неотслабващ взаимен интерес при високо ниво за дълго време, а от друга страна, да поддържа определена степен на автономия и свобода за всеки от партньорите. В крайна сметка за креативните и самодостатъчни хора това е необходимо условие за нормално функциониране и поддържане на запазено ниво на психичното им здраве. Тази опция е особено подходяща за двойки, които са хармонични по отношение на психо-темпо-ритмични характеристики, но не са сигурни, че това е тяхната сродна душа, „техният“ човек в живота. За тези, които се колебаят. Връзки от този вид отдавна се практикуват на Запад, което, разбира се, не е указ за нас, но те имат редица предимства в сравнение с традиционните форми на брак. Основното условие: всеки партньор трябва да има своя отделна територия или, в краен случай, нает общ апартамент, където могат постоянно да се срещат. Защо се появи такава „лека“ форма на връзка? Да, защото през целия 20 век текат процеси на индивидуализация, еманципация и заличаване на половите различия. Актуални са и днес. Освен това абсолютен мит е идеята, че всяко момиче мечтае за брак, рокля като кукла чайник и други глупости. Например, аз „разиграх“ брачните си фантазии на 6-годишна възраст, като направих воал със собствените си ръце от завеса от тюл, която успешно поставих на глупавата си глава. Недоволна от отражението, което видях в огледалото, аз „ядосано“ разрязах невинната завеса, решавайки веднъж завинаги, че поставянето на балдахини на главата ми не е мое, не ми отива! И така, бракът за гости (това е моят!) Ви позволява да не прекрачвате линията на ежедневието в романтична връзка, да се срещате колкото сърцето ви желае, но в същото време да поддържате „статуквото“. Тоест без задължения, рутина, маши и спортни панталони, взаимни претенции и други „радости“ на пълноценния семеен живот, които неизбежно водят до психологическо, а след това и до физическо охлаждане на съпрузите. В брака за гости не настъпва насищане, тъй като партньорите успяват да се отегчат и най-важното остава интригата: „Все още ли съм негов любим/любима или вече не?“ Тоест няма основен недостатък на брака - достъпност и увереност в статуса на любим човек. Освен това в сферата на отношенията с гости има безкрайни възможности за фантазии, изненади, ролеви игри и т.н., което също позволява да се поддържа тонус и желаната „степен на изгаряне“ в отношенията. Във физиологията е доказано, че самият фактор наличност-зависимост в брака намалява либидото няколко пъти. Ние сме завоеватели, това, което вече имаме, престава да бъде ценно, имаме нужда от нови цели, обекти и т.н. А психиката изисква нови усещания, които бързо се притъпяват в брака. Още повече, че като психолог съм сигурен, че това се отнася еднакво както за мъжете, така и за жените. Друг голям плюс на връзката на гости е, че в края й няма нужда да споделяте нищо, защото по принцип няма общо придобито имущество. Това означава, че интелигентният край е неизбежен: няма материални претенции. Ако по време на такава връзка се появят „деца“, тогава, ако желаете, мъжът може лесно да регистрира бащинството си. И детето ще получи всички същите права като дете в брак (право на наследство, издръжка и т.н.) Всички тези предимства заедно позволяват да се признае тази форма на връзка като имаща право на съществуване. Между другото, нищо не пречи бракът на гостите да се превърне в нормален, ако партньорите желаят това. Защо всъщност не е опция за съвременните хора, много от които избягват отговорността? Добре,!