Когато душата боли...Отново клиентски сесии. Отново се повдига разговорът за това, което се случва сега, в страната, в света, в една огромна, бездънна и необятна душа. Душата на човек, който живее, живее сега. Той живее и иска да разбере поне нещо от това, което се случва отвън и отвътре. Тези, които разбират всичко, разбира се, нямат нужда от помощ. Но има и други, не че мислят по-зле, или имат проблеми с интелекта, или не са на нивото на образованието си. Не. Случва се точно обратното. Това са хора, които реагираха остро на променилата се ситуация с личната си мъка, болката и колосалното си безсилие. Защитени ли са онези, които по време на периоди на криза вътрешно събират, мобилизират и процъфтяват ресурси? В известен смисъл да. През периода, когато започват промените, такива хора имат време да направят доставки, да съставят план за оцеляване за следващите месеци, да завършат ремонтите и да изчистят опашките на много висящи проблеми. Колко дълго ще издържи ресурсът? Не е известно, ресурсът на такива хора обикновено свършва не внезапно, а постепенно, проявявайки се под формата на натрупано напрежение, което, не намирайки изход, постепенно започва да разрушава обичайния ритъм на тялото. Или кръвно налягане, или мигрена, или мускулни спазми, или не можете да спите, или не можете да спрете апетита си. Защо? А натрупаната енергия няма къде да отиде. Стресът активира възможни и невъзможни ресурси в организмите. След подготовката под формата на изпълнение на плановете щеше да е необходимо да изхвърлите останалата енергия и да преминете в режим „издишване“, но това не беше така. Притокът на нова информация не позволява на човек да се чувства уверен, дори и малко, в това, което вече съществува. И с това, което вече съществува. И стресът не изчезва. И така в кръг. Тези, които реагират на стреса, като се оттеглят, също изглеждат „късметлии“ на пръв поглед. Няма силни емоции, които да ви отвличат от работата и ежедневните дейности. Няма желание да бягате, правите, променяте, спестявате. По-скоро, напротив, за околните такива хора изглежда забавят. Чувствителността може да стане тъпа и реакцията на случващото се също се променя. Това означава ли, че те не са наясно какво се случва? Разбира се, че не. Може би точно тази тема толкова ги е смазала със своята сила и необратимост, че собственият им живот е останал на заден план. Искам обичайните, минимални разбираеми действия, легло и телевизор. И покрийте главата си с одеяло. Идеята за необратима промяна е толкова страшна и силна, че най-важната задача на такива хора е да замразят и спрат всичко в себе си... мисли, чувства, усещания, свързани с плашещата тема. И не дай си Боже, трябва да се сблъскаш с отношението си към всичко това... Не дай си Боже такива хора могат да бъдат разпознати по принципа на постепенното изоставяне на списъка с познати радости. Не сега. Отдавна исках да си купя полезна джаджа, оборудване, нови дрехи или абонамент. Защо ми трябва това сега? Да изляза на улицата, където не знам какво ме чака? Няма причина, сега е някак странно. Изборът в този случай ще бъде не да се губи, а да се пести енергия (макар и точно обратното), и да се движите по-малко, за да не попаднете случайно в ситуация с нови входни данни... А това заплашва да отвори кеш ( несъзнаваното), в което има много неща, преживявания, скрити в продължение на много години живот... И как ще покрие... Възможно е във вашето семейство да има хора с подобни типове реакции. Защо го казвам? Освен това влошената ситуация наоколо може да повлияе негативно на комуникацията на близките членове на семейството. Например възрастни деца и родители, които живеят отделно. Когато обсъждат трудна ситуация, в диалога те често се фокусират върху „доказателствената база на своята позиция“, губейки от поглед какво всъщност биха искали да получат от общуването с любим човек. А крайният резултат е кавга, спор или мисли за загубено време и тотално неразбиране. Практиката ми показва, че общуването с близките е ценно, защото можем открито да говорим за това, че сме притеснени, притеснени, тъжни, чувстваме се излишни или безсилни, уплашени или депресирани и т.н. И не е необходимо да обсъждаме защо!!! Не е нужно да засягате самата ситуация, това е правилно. 8(921)9467328