Да напиша тази статия ме вдъхнови историята на италианския писател Тонино Гуера (той щеше да навърши 100 години през 2020 г.), разказана от неговата муза и съпруга Елеонора Яблочкина. Нещо повтори сегашното състояние на принудителна изолация на хората поради мерките срещу коронавируса. Признавам, бях удивен и отчасти завиждах как хората в условия на лишения, страдание и несигурност успяха да се подкрепят емоционално, да се наситят с духовна храна, докато не беше сценарист, но имаше талант да пише, Тонино Гера е заловен по време на Втората световна война и попада в нацистки концентрационен лагер. Затворниците помолили Тонино да им прочете стиховете си. И една Коледа, когато затворниците останали без храна, някой помолил младия поет да му разкаже за празничното италианско ястие талиатели. И Тонино започна да импровизира. Спомни си как майка му извади торба с брашно от скрина и я изсипа на масата. Тонино „добавя“ яйца според броя на затворниците. „Замеси“ тестото... Наблизо в тенджера вече „ври“ вода, в която „добави“ нарязани фиде. Когато толиателите бяха готови, Тонино „напълни“ чиниите на всички, „добави“ пармезановия сос... И изведнъж, след известно време в тишината, чу: „Може ли още малко“. Гера нахрани хората! с твоята история е толкова трогателна, грижовна и човешка. Има място за живот в изолация. И това не може да се планира предварително, това състояние е продиктувано от чувствата, които човек изпитва в даден момент. Той не си поставя цел, дори не знае какъв ще бъде резултатът, той преминава през процеса, живее живота тук и сега. В този момент човек не изпада в безпокойство, в невроза, не става уязвим, психическото му здраве е запазено – това е психологически защитен механизъм (творческа адаптация). Именно творчеството, изкуството, киното ни помагат да преживеем състоянието на несигурност, да намалим нивото на тревожност и да обогатим нашия свят. Обърнете внимание на най-основните си нужди от храна, топлина, интимност, сън, безопасност, домашен уют. Това ви дава усещане за подкрепа и ви помага да се адаптирате към новата реалност. P.S. И, разбира се, препоръчвам да гледате документалния филм „Земята на Тонино Гера“, определено ще получите психотерапевтичен ефект.)))