———Искам тази кратка история, в която липсват хиляди подробности (но можете лесно да я допълните със свои собствени), за да покажа как фонът, в който се раждаме и растем, ни влияе, прониква в нас. Как животът на нашите родители ни влияе, определя вектора и несъзнателния маршрут на живота ни. Не само родителите, а цяла една епоха, която ни влияе и са нужни много, много усилия човек да види, да открие себе си в този поток, да намери себе си и своето място, не определено от някого, а това, което устройва ме.. Ще започна отдалеч, градът, от който е Мая, е един от онези градове, в които колкото и да се стараеш, няма да се изгубиш. Няма много улици и все още има хора от онази стара порода, които са готови, ако се наложи, да загърбят важните си дела и да те заведат у дома, ако се изгубиш. Разбира се, те са все по-малко. Ценността на опита на друг човек, в ущърб на собствените задачи, вече не е на мода и се нарича презрителната дума „съзависимост“, която малко хора знаят какво означава, но определено е нещо, което трябва да се отърве на... „Съзависим“ да бъда Не искам, не искам да бъда „зависим“, искам да бъда автономен и това често е някой, който не го е грижа за нещастието на друг . Оставете го сам да разбере тази нова, но също така остаряла ценност - автономията (сега, изглежда, идва времето за копнеж за отношения и топлина след много години "работа" върху автономията). същото разпадане на Съюза, перестройка, рязко класово неравенство и пълно объркване от липсата на предишни опори (една грижовна държава с предсказано светло бъдеще внезапно се срина и човек, като едно от милионите зъбни колела, вградени в тази система, изведнъж падна до встрани и замръзна от ужас и неразбиране къде трябва да отиде и кой е той, така че този човек се опитваше почти 30 години да се възстанови от това чувство, че е „встрани.“ Той анализира целия си път и опит като най-добре, и той стигна до заключението, че пристрастяването е проблем за всичко, ако не искате да изпитате тези чувства и да се окажете в тази ситуация и тревога от загуба, колапс, несигурност Не всички успяха да се възстановят - някои бяха ужасно счупени, а много бяха счупени. Те се напиха до смърт, оттеглиха се, сложиха живота си на пауза, предадоха се на натиска на новите времена, новите задачи. Не напразно говоря за това. Историята на Мая е историята на момиче, родено в края на ерата. Тя имаше родители, чийто живот беше разделен на Преди и След Родителите й бяха оттам и се оказаха зъбни колела встрани. Тя беше тази, която трябваше да се ориентира, след като получи двусмислено послание от родителите си, в едната ръка на което имаше цвете на ужаса и невъзможността да разчитат на техния опит, защото те самите бяха престанали да виждат стойност в него. От друга страна има цвете надежда, че тя ще усети този нов вятър, ще го яхне и ще заеме място в обществото, от участие в което (това е дъщеря им!) ще бъдат измити от стигмата на провалите, отървете се от срама и объркването, от всичко, което все още го прави, пази ги като замръзнали зъбни колела на онези времена. Хората, които не приеха, не можаха да приемат предизвикателството на новата реалност. Те не виждаха ценното в себе си и не си беше отишло дори с новите времена – техният опит, някакви знания, интереси, не можеха да запазят самоуважение. С новия вятър те зачеркнаха целия си минал живот. Те бяха нулирани, сякаш никога не са съществували... Мая растеше. В живота й имаше много амбивалентност и неяснота. Животът на родителите дори не беше изпълнен с амбивалентност, а по-скоро с многовалентност - както вече писах и както обикновено се случва в периоди на сложни множествени кризи - много различни ценности, конкуриращи се по смисъл, се смесваха едновременно в живота им, те самите те бяха объркани и не можеха да решат КАК правилно и на какво трябва да се държат, затова за всеки случай не я похвалиха за интелигентността й - но тя беше умно, схватливо момиче с добра памет (те самите бяха такива. интелектуалци, които сега се оказаха никому ненужни