ИЗПОВЕДИ БАЩА СИ. Слушай сине. Казвам тези думи, когато спиш. Малката ти ръка е поставена под бузата ти, а къдравата ти коса е слепнала върху влажното ти чело. Преди няколко минути ме заля тежка вълна от угризения. Дойдох в леглото ти със съзнанието за своята вина. Ето за какво си мислех, синко: често изкарвах лошото си настроение върху теб и малко ти помогнах в детството ти. Помоли ме да ти помогна да разрешиш училищен проблем и аз назидателно казах, че трябва да се научиш сам да решаваш проблемите си. Скарах те, когато се обличаше за училище, защото... току-що сте докоснали лицето си с мокра кърпа. Скарах те, че не си изчисти обувките. Изкрещях ти ядосано, когато хвърли част от дрехите си на пода. Аз също ти се заяждах на закуска. Разля чая. Лакомо си погълнал храната. Подпрял си лакти на масата. Намазахте хляба с масло твърде гъсто. И тогава, когато ти отиде да играеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и извика: „Сбогом, татко!”, аз се намръщих и отговорих: „Изправете рамене!” След това в края на деня всичко започна отново. Вървейки по пътя към вкъщи, те забелязах на колене да си играеш с топчета. Имаше дупки в чорапите ти. Унизих те пред другарите ти, като те принудих да се прибереш пеша преди мен. Представи си, сине, какво каза и направи баща ти. Помниш ли, когато четях, ти дойде при мен плахо, с болка в очите? Когато те погледнах, раздразнен, че ме прекъсват, ти остана колеблив на вратата. "Какво искаш?" – попитах рязко. Ти не отговори, а импулсивно се втурна към мен, прегърна ме за врата и ме целуна. Твоите ръце ме стиснаха с любовта, която Бог вложи в сърцето ти и която дори моето пренебрежение не можа да пресъхне. И тогава си тръгна, припкайки се по стълбите. И така, синко, скоро вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обзе ужасен, отвратителен страх. Какво ми направи навикът? Навикът да се заяждаш и да се караш - това беше моята награда за теб, че си малко момче. Не че не те обичах, целият въпрос е, че очаквах твърде много от младостта си и те измервах по стандарта на собствените си години. В съзнанието си те виждах като възрастен мъж. Но сега, когато те виждам, сине, уморено сгушен в креватчето си, разбирам, че си още дете. Точно вчера бяхте в ръцете на майка си и главата ви лежеше на рамото й. Изисквах твърде много, твърде много. И има толкова много здраво, красиво и искрено в твоя характер. Вашето малко сърце е голямо като изгрева над далечните хълмове. Това се прояви в спонтанното ти избухване, когато се втурна към мен, за да ме целунеш за лека нощ. Нищо друго няма значение днес, синко. До креватчето ти дойдох по тъмно и засрамен коленичих пред теб! Това е слабо изкупление. Знам, че няма да разбереш тези неща, ако ти кажа всичко това, когато се събудиш. Но утре ще бъда истински баща! Ще бъда твой приятел, ще страдам, когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапя езика си, когато раздразнена дума е на път да избяга. Постоянно ще повтарям, като заклинание: „Той е само момче, малко момче, а той е мой син!“ И какъв ужас е да те загубят морално, психически и особено физически! И каква благословия би било да имам още един син точно като теб, или още по-добре, няколко, много такива синове и дъщери. В резерв... Всички сме гении и всички сме глупаци, Точно като нашите дядовци и нашите бащи. Няма нужда да подстригвате всички с една и съща четка. Ясно е и на дете. Д. Карнеги